Слепота
Като силен писък в тишината,
черното в окото му се пръска.
Вече опознал е слепотата,
няма как звездите да претърсва.
Днес не си познава даже сянката,
нищо че под себе си я носи.
Може би отляво, до ребрата му,
нещо разтуптя се и запроси..
пак да му дадат анестезия,
и да спре да помпа от отровата.
Като буца в неговата шия,
в този ден приседна му неволята.
Той не си познава вече образа,
често не познава даже своите.
Стигне ли по пътя до покоя си
връзва го на възел със завоите.
И не се надява на оставане
нито пък мечтае да заспива.
Колко струва нечие изправяне
щом си счупил на живота кривата?
Той не си познава, Боже, сянката,
нищо че прегръща я при падане.
Ако слепотата беше сламката
би ли го спасила от удавяне?
© Деница Гарелова All rights reserved.
