Като силен писък в тишината,
черното в окото му се пръска.
Вече опознал е слепотата,
няма как звездите да претърсва.
Днес не си познава даже сянката,
нищо че под себе си я носи.
Може би отляво, до ребрата му,
нещо разтуптя се и запроси..
пак да му дадат анестезия,
и да спре да помпа от отровата.
Като буца в неговата шия,
в този ден приседна му неволята. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up