Слепота
214
0
0
Безбрежно море,
Маргаритка с чадърче и следобеден сън,
Скритите сенки почиват зад ъгъла,
А вълничките нежно докосват брега навън.
Вечното слънце нека си свети! Ще можеш да мирнеш, макар и за миг!
А този миг ще е твоята вечност, небрежен спомен от мътния ти бит.
Морето привърши, разпеняй гнева, дните ти обречени възвръщат гърма.
Ще плуваш в мрака, болезнен, жесток, ще се правиш на сляп пред своя първи отрок.
Сенките пробудени повеждат тълпата
И сурва се тя низ стръмнината на своя вечен жалък блян.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
