May 17, 2025, 4:20 PM

Слепота

  Poetry
216 0 0

 

 

Безбрежно море,

Маргаритка с чадърче и следобеден сън,

Скритите сенки почиват зад ъгъла,

А вълничките нежно докосват брега навън.

 

Вечното слънце нека си свети! Ще можеш да мирнеш, макар и за миг!

А този миг ще е твоята вечност, небрежен спомен от мътния ти бит.

 

Морето привърши,  разпеняй гнева,  дните ти обречени възвръщат гърма.

Ще плуваш в мрака, болезнен, жесток, ще се правиш на сляп пред своя първи отрок.

 

Сенките пробудени повеждат тълпата

И сурва се тя низ стръмнината на своя вечен жалък блян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...