Слепота

Безбрежно море,

Маргаритка с чадърче и следобеден сън,

Скритите сенки почиват зад ъгъла,

А вълничките нежно докосват брега навън.

Вечното слънце нека си свети! Ще можеш да мирнеш, макар и за миг!

А този миг ще е твоята вечност, небрежен спомен от мътния ти бит.

Морето привърши,  разпеняй гнева,  дните ти обречени възвръщат гърма.

Ще плуваш в мрака, болезнен, жесток, ще се правиш на сляп пред своя първи отрок.

Сенките пробудени повеждат тълпата

И сурва се тя низ стръмнината на своя вечен жалък блян.