Слез зенита на изгрева
Вървя по стръмнините
грапави на делника
и търся в стъпките си
прошка за пропуснатите мигове.
Препъвам се в мечти -
ненужни вече - като плевели,
забили плитки корени
във яловата плът на сипея.
От корена бях тръгнал -
устремен напред, към висините.
Поредна мравка, амбицирана
да прехвърли билото на коловоза.
Заченат в грях - от питата огромна
на греха пощипвах,
гулях с приятели неверни,
осъмвах в чужди полози...
Грехът се срасна със душата ми,
а пък и тя край него оцеля.
Завихряха я бури, със клюнове
напукаха я озверели птици.
В безсънни нощи
пророни тайно не една сълза
и не една мечта наниза
в огърлица бленувана от бисери.
Защото...
Душата и грехът са вечни -
те само сменят своя свят
и продължават в други времена,
тела и песни.
А мравките? Ех, мравките
от птиците се крият
и въобще живота си живеят в страх.
Но пъплят по гърба на сипея
и всяка бута камъка
на своя делник...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
