28.09.2013 г., 0:04 ч.

Слез зенита на изгрева 

  Поезия » Философска
730 0 22

Вървя по стръмнините

             грапави на делника

и търся в стъпките си

             прошка за пропуснатите мигове.

Препъвам се в мечти -

             ненужни вече - като плевели,

забили плитки корени

             във яловата плът на сипея.


От корена бях тръгнал -

             устремен напред, към висините.

Поредна мравка, амбицирана

             да прехвърли билото на коловоза.

Заченат в грях - от питата огромна

             на греха пощипвах,

гулях с приятели неверни,

             осъмвах в чужди полози...


Грехът се срасна със душата ми,

             а пък и тя край него оцеля.

Завихряха я бури, със клюнове

             напукаха я озверели птици.

В безсънни нощи

             пророни тайно не една сълза

и не една мечта наниза

             в огърлица бленувана от бисери.


Защото...

Душата и грехът са вечни -

            те само сменят своя свят

и продължават в други времена,

            тела и песни.

А мравките? Ех, мравките

            от птиците се крият

и въобще живота си живеят в страх.

            Но пъплят по гърба на сипея

и всяка бута камъка

             на своя делник...



© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Развълнува ме този стих! Благодаря за удоволствието, Красимир!
  • !!!
  • Благодаря ви за споделените мисли!!!
  • Докосващо, запомнящо се!
    Поздравления и от мен!
  • Поклон пред греховната ти душа, драги ми поете - пред душата, нижеща огърлици от такива бленувани бисери! Сърдечни поздрави!
  • Впечатляващо!Незабравим стих! Поздрав!
  • Имате невероятен поетичен талант! Поздравления! Благодаря за удоволствието,което изпитах!!!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • А мравките? Ех, мравките
    от птиците се крият
    и въобще живота си живеят в страх.
    Но пъплят по гърба на сипея
    и всяка бута камъка
    на своя делник...
    - наместо грешен кръст.

    Толкова истини на едно място, Краси!
  • Почитателка съм на философската поезия, по принцип. Тук твоята ме разтърси и впечатли. Поздрав!
  • "Душата и грехът са вечни -
    те само сменят своя свят
    и продължават в други времена,
    тела и песни."
    Аплодисменти!
  • Аплодирам ти! Много ми хареса!
  • дълбочините на душата...харесах!
  • За птиците и мравките, и за...
    Поздравления за философската поезия!
  • И грехът и мъката са спътниците в живота ни ,но ти така хубаво си го написал,че човек се връща отново и отново тук!Поздрави!
  • Душата се калява с грехове...
    И след като светът и отеснее
    изплита от копривата криле
    и литва непростимо непростена...

    Очарована, ръкопляскам!
  • Тук се задържах повечко, защото между редовете има много.
    Харесах!
  • Прекрасен философски стих в лична изповед...Не знам дали грехът е вечен, но Душата мисля да! Поздрави!
  • Болезнена на моменти изповед!Харесвам прозренията ти и с нетърпение чакам всеки твой стих!А пък метафорите ти са хляб за гладните...
  • Ние сме като мравките, Краси! Бутаме камъка на своя делник!
    Това ми хареса!Хубав философски стих, като цяло!
    Поздравление от мен!
  • С поздравления! Много ми хареса!
  • Впечатляващо откровение! Поздравления за хубавия стих и мъдрите
    прозрения,Красимир!
Предложения
: ??:??