Вървя по стръмнините
грапави на делника
и търся в стъпките си
прошка за пропуснатите мигове.
Препъвам се в мечти -
ненужни вече - като плевели,
забили плитки корени
във яловата плът на сипея.
От корена бях тръгнал -
устремен напред, към висините.
Поредна мравка, амбицирана
да прехвърли билото на коловоза. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse