1 сент. 2018 г., 00:01

Сложна материя

641 3 6

От сложна материя - изтъкан е човека!

Пушечен изстрел  - рикоширал куршум!

Мишена все търси - все за нещо роптае...

а да надзърне във себе си - дори не желае!

Оплетен във паяжина - нишките дърпа,

все ги тегли към себе си - в тях се оплита,

все търси причина и начин намира...

а човека до себе си - той не разбира!

Тревожно е времето - съдбите заплита...

На кръстопът ни поставя - посока да търсим!

И във сложна материя човека залита...

Основите рухват - рушат се човешките ценности!

Заплетени здраво сме - матрицата действа!

Изгубили себе си - рикоширал куршум

в нас се прицелва...Притихна душата ми

и нов свят си измисля! Където вълшебствата

тънката мрежа разплитат - ръката протягам

и нишката дърпам по нея залепнали са

човешките ценности - любов и надежда

блестят като капчици - събирам и нижа ги

със пер лен отблясък са...Спокойно протича

моята мисъл - гняв и обиди изхвърлям

зад борда - начисто започвам...

мира да запазя а човешката правда

в гърдите напира! В шепи събирам

любов и надежда - събирам и нижа ги

със пер лен отблясък са и сложна материя...

 

01.08.2018г

Катя Джамова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Младене, благодаря ти за хубавите думи и коментар
    на стиха ми Сложна материя!И дано повече хора да открият
    нишката на Ариадна за да можем да открием верния път...
    Наде, Албена и Гавраил, благодаря ви за хубавите думи!
    Пожелавам ви от сърце нови творчески търсения и много успехи!
  • Сложна материя е човекът защото неговото призвание е не да руши а да съзидава.Но понякога не му стига за да го осъзнае.
  • Младен е направил такъв обстоен коментар, към който мога само да се присъединя и да те поздравя, Кате!
  • Ех, Кате...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...