Слова от тиха стихосбирка
Завърнах се, където малък бях, където си играех и се учех.
Обърнах се. Живота си видях. Навярно в мен усмивката се включи.
Понесох се с приятели добри по слънцето, постлано в коридора,
и смесих болка с хиляди мечти. Отново съзерцавах ни на двора.
Годините се движеха назад и моят град ме гледаше усмихнат.
Оставих се на ритъма познат с надеждата, че мислите ще стихнат.
Огледах се в очите на момче и после се опитах да го хвана,
но ето че от образ на дете пред мен остана тътен на камбана.
Затичах се. Земята бе Душа. Земята бе Сълза и пролет свежа.
Обичам тишината на света, макар и тя да бъде моя мрежа.
Дори да се порежа, ще вървя по розите, които Ви дарявам.
Потъвам в тъмнината на нощта и с римите красиво се изправям.
Представям Ви сърцето си на лист! Сърцето ми е топло и голямо!
Надявам се пред Вас, че пиша чист, и думите си пазя от измами.
Обичам да си пея и вървя! Това ще е началната ми спирка!
Подавам Ви букетче от слова. Словата са от тиха стихосбирка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
