Словото като спасение

26 апр. 2018 г., 21:09

Поэзия » Оды и поэмы

624 0 0

Думата вечно жадуваща
трепетно седи, тъй
спокойно звучи.

Като звезда блести,
повтаря горчиво-
"ти ме създаде точно ти".

Философа с наострени уши
тъй гордо стой и следи,
над създанието наше вечно бди.

До век и веков словото
не ще се заличи,
то нас ще спаси.

Словото като спасение

Свързани произведения

Комментарии

Предложения