Словото като спасение

26 abr 2018, 21:09

Poesía » Odas y poemas

722 0 0

Думата вечно жадуваща
трепетно седи, тъй
спокойно звучи.

Като звезда блести,
повтаря горчиво-
"ти ме създаде точно ти".

Философа с наострени уши
тъй гордо стой и следи,
над създанието наше вечно бди.

До век и веков словото
не ще се заличи,
то нас ще спаси.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Словото като спасение

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas