Словото като спасение

26 abr 2018, 21:09

Poesía » Odas y poemas

770 0 0

Думата вечно жадуваща
трепетно седи, тъй
спокойно звучи.
Като звезда блести,
повтаря горчиво-
"ти ме създаде точно ти".
Философа с наострени уши
тъй гордо стой и следи,
над създанието наше вечно бди.
До век и веков словото
не ще се заличи,
то нас ще спаси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Словото като спасение

Искате да прочетете повече?

Propuestas