Viktoria.1 (Т.)
23 1
Apr 26, 2018, 9:09 PM

Словото като спасение 

  Poetry » Odys and poems
814 0 0
Думата вечно жадуваща
трепетно седи, тъй
спокойно звучи.
Като звезда блести,
повтаря горчиво-
"ти ме създаде точно ти".
Философа с наострени уши
тъй гордо стой и следи,
над създанието наше вечно бди.
До век и веков словото
не ще се заличи,
то нас ще спаси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Т. All rights reserved.

Random works
: ??:??