12 мар. 2019 г., 11:03

Случаен минувач 

  Поэзия » Философская
577 0 0

Поспрях на пътя да си отпочина,

аз срещнах случаен минувач,

попитах: От къде да мина,

за там където няма плач!

 

Той ми отговори:

Как така, няма път на там,

човек трябва с всичко да се бори,

макар да е останал сам!

 

Замислих се, обърнах се,

видях колко съм вървяла,

и обратно върнах се,

събрах частиците си, които бях ги разпиляла! 

 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »