19 окт. 2010 г., 10:21

Случаен прилив

995 0 3

Ще дам живот на пясъка,

ще преброя сълзите му

и после замъка приказен ще изроня с думи...

Приказката няма да е същата,

вълшебната кула ще рухне,

а долу ще си ти - пясъка...

Ще напиша с пръсти в сърцето ти...

"Обичам те" -

вълната солена ще заличи всичко,

ще те притегли към себе си...

Ще открадне рачешките ти черупки

и после ледена ще ги изхвърли...

Останал сам и гол пред залеза -

потъваш в морската безчувственост,

а аз разравям пясъка и търся себе си...

 

 

 

 

 

 

19.10.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...