19 окт. 2010 г., 10:21

Случаен прилив

988 0 3

Ще дам живот на пясъка,

ще преброя сълзите му

и после замъка приказен ще изроня с думи...

Приказката няма да е същата,

вълшебната кула ще рухне,

а долу ще си ти - пясъка...

Ще напиша с пръсти в сърцето ти...

"Обичам те" -

вълната солена ще заличи всичко,

ще те притегли към себе си...

Ще открадне рачешките ти черупки

и после ледена ще ги изхвърли...

Останал сам и гол пред залеза -

потъваш в морската безчувственост,

а аз разравям пясъка и търся себе си...

 

 

 

 

 

 

19.10.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...