19 окт. 2010 г., 10:21

Случаен прилив

985 0 3

Ще дам живот на пясъка,

ще преброя сълзите му

и после замъка приказен ще изроня с думи...

Приказката няма да е същата,

вълшебната кула ще рухне,

а долу ще си ти - пясъка...

Ще напиша с пръсти в сърцето ти...

"Обичам те" -

вълната солена ще заличи всичко,

ще те притегли към себе си...

Ще открадне рачешките ти черупки

и после ледена ще ги изхвърли...

Останал сам и гол пред залеза -

потъваш в морската безчувственост,

а аз разравям пясъка и търся себе си...

 

 

 

 

 

 

19.10.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...