19.10.2010 г., 10:21

Случаен прилив

991 0 3

Ще дам живот на пясъка,

ще преброя сълзите му

и после замъка приказен ще изроня с думи...

Приказката няма да е същата,

вълшебната кула ще рухне,

а долу ще си ти - пясъка...

Ще напиша с пръсти в сърцето ти...

"Обичам те" -

вълната солена ще заличи всичко,

ще те притегли към себе си...

Ще открадне рачешките ти черупки

и после ледена ще ги изхвърли...

Останал сам и гол пред залеза -

потъваш в морската безчувственост,

а аз разравям пясъка и търся себе си...

 

 

 

 

 

 

19.10.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...