Случаен спомен

8 янв. 2013 г., 12:27

Поэзия

529 0 4

Днес така ми се ще да вали,

че ако могат да плачат звездите,

ще разлеят до тебе реки,

ще напълнят и морско корито.

Ако можеше днес да вали!

Да измие асфалта до кожа,

да го резнат две тънки треви -

все едно съм го сцепила с ножа.

И вместо да лази по покрива,

в три фонтана от мен да изригне,

ако ще да се смаже из локвите,

но преди туй да може да стигне

до онези оскубани ниви,

до полята със плюшени макове,

по онези пътечици криви,

дето срещат несбъднати влакове.

Там, където съм малко момиче

и те дърпам - "Ела!" - за ръкава.

(Как не смея да кажа "обичам те"...)

Векове ме делят оттогава...

О, как искам точно днес да вали

не снежец, а порой ураганен

да измие до голо. До смърт. Но дали

ще измие и теб от кръвта ми...

D2345678 (Цвятко Илиев)

2013-02-18T20:15:21+02:00

Направено си е както трябва.И извира от сърцето.Браво.Дерзай!
MarinTachkov (Марин Тачков)

2013-02-07T10:19:20+02:00

Силно!... Дано да те завали!...
Enena (Елена Нинова)

2013-02-06T02:28:57+02:00

Ооо, сви ме от ляво.Този стих, бръкна дълбоко в душата и сърцето.Много силно! Заслужена оценка.БРАВО!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-01-08T14:30:58+02:00

" до онези оскубани ниви,
до полята със плюшени макове,
по онези пътечици криви,
дето срещат несбъднати влакове "

Може би това е най-доброто ти стихотворение досега, Меги! Благодаря ти! Хубаво започващ Новата година!