25 июн. 2007 г., 02:07

Случайна среща

779 0 0

И ето, че дойде денят,
в който случайно пак се видяхме.
Не трепна този път нищо в мен,
а някога от огън любовен горяхме.

Ти даже към мен не погледна,
стоеше там, вкаменен, на пейката стара.
Погледът мой те зовеше,
но ето - последният пламък догаря.

Ще дойде ли ден, питам се аз,
когато двамата с теб ще се срещнем отново?
Но вече тогава да няма в сърцата ни мраз,
а всяко пак за любов да е готово!

17.06.1999 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...