25 июн. 2007 г., 02:07

Случайна среща

773 0 0

И ето, че дойде денят,
в който случайно пак се видяхме.
Не трепна този път нищо в мен,
а някога от огън любовен горяхме.

Ти даже към мен не погледна,
стоеше там, вкаменен, на пейката стара.
Погледът мой те зовеше,
но ето - последният пламък догаря.

Ще дойде ли ден, питам се аз,
когато двамата с теб ще се срещнем отново?
Но вече тогава да няма в сърцата ни мраз,
а всяко пак за любов да е готово!

17.06.1999 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...