И ето, че дойде денят,
в който случайно пак се видяхме.
Не трепна този път нищо в мен,
а някога от огън любовен горяхме.

Ти даже към мен не погледна,
стоеше там, вкаменен, на пейката стара.
Погледът мой те зовеше,
но ето - последният пламък догаря.

Ще дойде ли ден, питам се аз,
когато двамата с теб ще се срещнем отново?
Но вече тогава да няма в сърцата ни мраз,
а всяко пак за любов да е готово!

17.06.1999 г.