25 jun 2007, 2:07

Случайна среща

  Poesía
772 0 0

И ето, че дойде денят,
в който случайно пак се видяхме.
Не трепна този път нищо в мен,
а някога от огън любовен горяхме.

Ти даже към мен не погледна,
стоеше там, вкаменен, на пейката стара.
Погледът мой те зовеше,
но ето - последният пламък догаря.

Ще дойде ли ден, питам се аз,
когато двамата с теб ще се срещнем отново?
Но вече тогава да няма в сърцата ни мраз,
а всяко пак за любов да е готово!

17.06.1999 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Аргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...