14 июн. 2009 г., 20:54

Случайна среща

934 0 0

Ако ме срещнеш,
дали ще ме познаеш?
Ще спреш ли?
Ще ми подадеш ли ти ръка?
Ще си спомниш ли за времето, когато
сляти бяха нашите сърца?

Мразиш ли ме,
или още ме обичаш?
Мислиш ли за мен,
или на друга във любов се вричаш?
В сънищата ти още ли присъствам,
защото ти във моите си всяка нощ
и макар от живота ти вече да отсъствам,
бие ли за мен сърцето ти със пълна мощ?

Любовта си не можах да ти докажа...
Предполагам, че много сгреших.
Съжалявам, че от теб да се откажа
преди време реших!
И макар животът така да протича -
един да си отива и да идва друг,
сълзите от очите ми продължават да се стичат
и плача безсилна, но без звук!

Ако ме срещнеш,
дали ще ме познаеш?
Ще спреш ли?
Ще ми подадеш ли ти ръка?
Или вече ще си ме забравил,
защото друга е твоята съдба?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...