Jun 14, 2009, 8:54 PM

Случайна среща

  Poetry » Love
930 0 0

Ако ме срещнеш,
дали ще ме познаеш?
Ще спреш ли?
Ще ми подадеш ли ти ръка?
Ще си спомниш ли за времето, когато
сляти бяха нашите сърца?

Мразиш ли ме,
или още ме обичаш?
Мислиш ли за мен,
или на друга във любов се вричаш?
В сънищата ти още ли присъствам,
защото ти във моите си всяка нощ
и макар от живота ти вече да отсъствам,
бие ли за мен сърцето ти със пълна мощ?

Любовта си не можах да ти докажа...
Предполагам, че много сгреших.
Съжалявам, че от теб да се откажа
преди време реших!
И макар животът така да протича -
един да си отива и да идва друг,
сълзите от очите ми продължават да се стичат
и плача безсилна, но без звук!

Ако ме срещнеш,
дали ще ме познаеш?
Ще спреш ли?
Ще ми подадеш ли ти ръка?
Или вече ще си ме забравил,
защото друга е твоята съдба?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...