Случайна среща
„Студена и различна си тази нощ,
нима вече в теб промяна е дошла?"
Въпросът твой ранява, като с нож,
не си ли спомняш, че ти я пожела?
нима вече в теб промяна е дошла?"
Въпросът твой ранява, като с нож,
не си ли спомняш, че ти я пожела?
„Не искам да говорим, не и сега...
Когато може, всичко ще ти кажа."
Мълчанието, знай, е извор на тъга,
не се усмихвам, не, това не е лъжа.
„Обречени сме - на невъзможност,
срещнахме се много късно двама."
Така е, но няма в мен тревожност,
по друго чувството е... Няма драма.
„Сега тръгвам, бързам, късно става.
Далеч от теб, ще се изгубя в мрака."
И аз тръгвам. Следа след нас остава,
по пейката... Тя отново ще ни чака...
22.03.2008г
(цикъл "Бяло перо")
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
