Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Mar 27, 2008, 11:30 AM

Случайна среща 

  Poetry » Other
548 0 7
„Студена и различна си тази нощ,
нима вече в теб промяна е дошла?"
Въпросът твой ранява, като с нож,
не си ли спомняш, че ти я пожела?

„Не искам да говорим, не и сега...
Когато може, всичко ще ти кажа."
Мълчанието, знай, е извор на тъга,
не се усмихвам, не, това не е лъжа.

„Обречени сме - на невъзможност,
срещнахме се много късно двама."
Така е, но няма в мен тревожност,
по друго чувството е... Няма драма.

„Сега тръгвам, бързам, късно става.
Далеч от теб, ще се изгубя в мрака."
И аз тръгвам. Следа след нас остава,
по пейката... Тя отново ще ни чака...

22.03.2008г

(цикъл "Бяло перо")

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??