15 авг. 2007 г., 10:47

Случайна среща с първата любов

820 0 11
Правим се, че не се познаваме.
Как отлетя любовта?
Преди всичко един за друг давахме,
но това бе толкова отдавана, а сега?
Сега сме непознати,
само на "Здравей"!
А помня как сърцето
без теб не искаше да живей!
Гледахме се, а очите ми изгаряха
и търсеха твоето лице.
Устните ти прогаряха
с ласки мойте ръце.
Но всичко е минало.
Безразличието настани се в нас.
Всичко отлетя завинаги
и времето погуби нашата страст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,живота продължава(както обичам да казвам)
  • Така се случва наистина, но всичко си продължава. Поздрави за стиха
  • Благодаря Ани!
    И от мен я имаш
  • Пази това което имаш, Ванина!
    Поздравления за хубавия стих, а за тебе прегръдчица!
  • Благодаря ти миличка!
    И аз те прегръщам!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...