Aug 15, 2007, 10:47 AM

Случайна среща с първата любов

  Poetry
811 0 11
Правим се, че не се познаваме.
Как отлетя любовта?
Преди всичко един за друг давахме,
но това бе толкова отдавана, а сега?
Сега сме непознати,
само на "Здравей"!
А помня как сърцето
без теб не искаше да живей!
Гледахме се, а очите ми изгаряха
и търсеха твоето лице.
Устните ти прогаряха
с ласки мойте ръце.
Но всичко е минало.
Безразличието настани се в нас.
Всичко отлетя завинаги
и времето погуби нашата страст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,живота продължава(както обичам да казвам)
  • Така се случва наистина, но всичко си продължава. Поздрави за стиха
  • Благодаря Ани!
    И от мен я имаш
  • Пази това което имаш, Ванина!
    Поздравления за хубавия стих, а за тебе прегръдчица!
  • Благодаря ти миличка!
    И аз те прегръщам!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...