15 ago 2007, 10:47

Случайна среща с първата любов

  Poesía
819 0 11
Правим се, че не се познаваме.
Как отлетя любовта?
Преди всичко един за друг давахме,
но това бе толкова отдавана, а сега?
Сега сме непознати,
само на "Здравей"!
А помня как сърцето
без теб не искаше да живей!
Гледахме се, а очите ми изгаряха
и търсеха твоето лице.
Устните ти прогаряха
с ласки мойте ръце.
Но всичко е минало.
Безразличието настани се в нас.
Всичко отлетя завинаги
и времето погуби нашата страст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,живота продължава(както обичам да казвам)
  • Така се случва наистина, но всичко си продължава. Поздрави за стиха
  • Благодаря Ани!
    И от мен я имаш
  • Пази това което имаш, Ванина!
    Поздравления за хубавия стих, а за тебе прегръдчица!
  • Благодаря ти миличка!
    И аз те прегръщам!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...