3 июл. 2013 г., 20:18

Случих се за теб

2.8K 3 40

- Коя си ти? - почти без глас прошушваш.
Търкулва се мънистен нежен смях.
A зайчетата слънчеви промушват се
в очите ми. Пленен потъваш в тях.

 

Опияняващо по устните танцуват
ефирни, мамещи и чудни тайни.
Забъркват хаос пламенен, флиртуват,
обсебват мъжките ти мисли трайно.
Проблясва жаждата в частичка време,
притичва по сърдечната октава.
За нещо сладко чувството във тебе
разпалва се до лудост, до жарава.

 

- Копнежът ти роди ме и се случих -
реална, твоя, истинска. Сега
на щастие дойдох да те науча.
Досети ли се? Аз съм любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Досетих се, разбира се! Отдалече те надушвам аз тебе
  • ЖАНЕТ, КРАСИВО!ПОЗДРАВИ И БЛАГОДАРЯ
  • Абе, Качамакооооов, ще ми излезе нова бръчка от смях после... мисли му Ще помисля по въпроса и ще ти прошепна, в най - лошият случай ще си го прочетеш сам, някъде тук
    Как се радвам да те видя наоколо... тенксчета
    Виктор, Илко, благодаря и на вас за хубавите отзиви
    (изтрит коментар:surol (Жълъд Качамаков): 18-07-2013г. 13:44
    Добреее, разбрахме кои я ражда - г-н Копнеж! Жанетче, дай предложение кои я зачева? Как се отглежда... )
    (изтрит коментар:poeta (Илко Илиев) 17-07-2013г. 14:26
    Обичната магия на случването притичва по редовете... И между тях.
    Поздрав, Жанет!)
  • - Коя си ти? - почти без глас прошушваш.
    Търкулва се мънистен нежен смях.
    A зайчетата слънчеви промушват се
    в очите ми. Пленен потъваш в тях.

    пленен от стиха...
    останах тук да чета
  • Благодаря на всички, на някой за втори път

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...