15 дек. 2006 г., 20:31

Случка

964 0 2
Той:

Болезнено е,
паднах от високо,
но - ето ме,
нали съм тук?
Прегръщам те
със цялото си тяло,
не бой се,
раздраните
в паважа колена
бялата ти рокля
не ще да измърсят.
Разтапяш се,
разтапям се
по теб,
във теб...
Прегръдка ...


Тя:

Очаквах те,
след толкоз самота
пресъхваща,
пресъхнала
без теб се чувствам.
Неочаквано дойде
и сега
на воля вече те прегръщам.
Ще има плод от любовта,
но трябва време да се мине.
Сега си тук - това добре,
но няма да те пусна да си идеш.


Един случаен минувач:

Вървях по пътя
в ден прекрасен,
по напукана от сушата земя,
но облак страшен
скри от мене слънчевата светлина.
И падна дъжд,
удари се в паважа,
звучеше като разбити колена
водата тръгна
и покри земята,
изстрадала от сушата земя.
Сега е пролет,
нека да вали
наесен чакам плодовете...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • iskrena (Сиби )

    Ружена (Ружена ) - благодаря!
  • Много интересен стих,поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...