15 dic 2006, 20:31

Случка

  Poesía
962 0 2
Той:

Болезнено е,
паднах от високо,
но - ето ме,
нали съм тук?
Прегръщам те
със цялото си тяло,
не бой се,
раздраните
в паважа колена
бялата ти рокля
не ще да измърсят.
Разтапяш се,
разтапям се
по теб,
във теб...
Прегръдка ...


Тя:

Очаквах те,
след толкоз самота
пресъхваща,
пресъхнала
без теб се чувствам.
Неочаквано дойде
и сега
на воля вече те прегръщам.
Ще има плод от любовта,
но трябва време да се мине.
Сега си тук - това добре,
но няма да те пусна да си идеш.


Един случаен минувач:

Вървях по пътя
в ден прекрасен,
по напукана от сушата земя,
но облак страшен
скри от мене слънчевата светлина.
И падна дъжд,
удари се в паважа,
звучеше като разбити колена
водата тръгна
и покри земята,
изстрадала от сушата земя.
Сега е пролет,
нека да вали
наесен чакам плодовете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • iskrena (Сиби )

    Ружена (Ружена ) - благодаря!
  • Много интересен стих,поздравления!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...