15 dic 2006, 20:31

Случка

  Poesía
960 0 2
Той:

Болезнено е,
паднах от високо,
но - ето ме,
нали съм тук?
Прегръщам те
със цялото си тяло,
не бой се,
раздраните
в паважа колена
бялата ти рокля
не ще да измърсят.
Разтапяш се,
разтапям се
по теб,
във теб...
Прегръдка ...


Тя:

Очаквах те,
след толкоз самота
пресъхваща,
пресъхнала
без теб се чувствам.
Неочаквано дойде
и сега
на воля вече те прегръщам.
Ще има плод от любовта,
но трябва време да се мине.
Сега си тук - това добре,
но няма да те пусна да си идеш.


Един случаен минувач:

Вървях по пътя
в ден прекрасен,
по напукана от сушата земя,
но облак страшен
скри от мене слънчевата светлина.
И падна дъжд,
удари се в паважа,
звучеше като разбити колена
водата тръгна
и покри земята,
изстрадала от сушата земя.
Сега е пролет,
нека да вали
наесен чакам плодовете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • iskrena (Сиби )

    Ружена (Ружена ) - благодаря!
  • Много интересен стих,поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...