30 мар. 2014 г., 13:39  

Случка в метрото 

  Поэзия » Другая
398 0 2

В метрото, във вагоните са седнали

пласирали сe граждани на път,

а правите завиждат за коленете

загатващи за бяла, сочна плът.

 

Сам търси погледът богоизбрано

красивото девическо лице,

навярно озарено в утро ранно

от спомен за любимото момче.

 

Отмества се и връща – все към него!

Момичето вглъбено си седи.

Усеща погледа, съзира бегло

стареещ лик с прошарени коси.

 

И както аз, невинно най-възможно,

се радвах, втренчен в нея, замечтан,

създанието, ставайки, предложи:

– Елате и седнете! – с възглас прям.

 

– О, не! Не ставай, моето момиче,

аз скоро слизам! – влизам бързо в час.

Отместих поглед. Слязох и затичах –

от себе си в перона бягах аз.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??