15 окт. 2013 г., 02:01

Случва се...

1.5K 0 18

"На средна възраст е нелепост

да искаш друго битие", Ивайло Балабанов

 

Когато си на средна възраст,

укрепват твойте рамене

и с някаква незряла мъдрост

по-трудно казваш ДА и НЕ.

 

И твоят дом ти става крепост,

семейното огнище - храм.

Редят се дните, пишат епос  -

с начало Ева и Адам...

 

Но може да се случи, може -

да стигнеш труден кръстопът

и там, пред избор невъзможен,

да се обърне в теб светът.

 

И, както казал е Поетът,

"в мъглата - хубава жена".

И хвърля се на щурм сърцето

към тази крепостна стена.

 

А разумът отстъпва крачка

назад. И гледа с ням възторг -

как ти ще станеш на палячо

или пък -

на разпънат бог.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за Странница и Виктор!
  • И, както казал е Поетът,
    "в мъглата - хубава жена".
    И хвърля се на щурм сърцето
    към тази крепостна стена.

    страхотно е Водице!!!
  • Тая средна възраст! Май много неща й се случват!
  • Как ме затрупахте със стихчета (Сашо и Краси, благодаря ви),
    размисли и въпроси!
    Възрастта ми е написана в профила, Кети.

    Трогнахте ме, Приятели!
    Благодаря и лека нощ!
  • Отминала е младостта красива,
    укрепват твойте рамене.
    И някак мъдро и учтиво
    по-трудно казваш Да и Не.

    Но случва се и ненадейно,
    да срещнеш хубава жена,
    очите да се изпиват жадно
    и да докосваш крехки рамена.

    В такива мигове кръвта бушува,
    сърцето трепка и разума е заглушен.
    Телата тръпнат и танцуват,
    душите се докосват в полет споделен.
    ***
    Хубав, мъдър и докосващ стих!
    Като песен, с хубави ритъм и рими!
    Не слуша разума сърцето,
    щом с нежен зов трепти!
    Поздрави, Ели!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...