15.10.2013 г., 2:01

Случва се...

1.5K 0 18

"На средна възраст е нелепост

да искаш друго битие", Ивайло Балабанов

 

Когато си на средна възраст,

укрепват твойте рамене

и с някаква незряла мъдрост

по-трудно казваш ДА и НЕ.

 

И твоят дом ти става крепост,

семейното огнище - храм.

Редят се дните, пишат епос  -

с начало Ева и Адам...

 

Но може да се случи, може -

да стигнеш труден кръстопът

и там, пред избор невъзможен,

да се обърне в теб светът.

 

И, както казал е Поетът,

"в мъглата - хубава жена".

И хвърля се на щурм сърцето

към тази крепостна стена.

 

А разумът отстъпва крачка

назад. И гледа с ням възторг -

как ти ще станеш на палячо

или пък -

на разпънат бог.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави за Странница и Виктор!
  • И, както казал е Поетът,
    "в мъглата - хубава жена".
    И хвърля се на щурм сърцето
    към тази крепостна стена.

    страхотно е Водице!!!
  • Тая средна възраст! Май много неща й се случват!
  • Как ме затрупахте със стихчета (Сашо и Краси, благодаря ви),
    размисли и въпроси!
    Възрастта ми е написана в профила, Кети.

    Трогнахте ме, Приятели!
    Благодаря и лека нощ!
  • Отминала е младостта красива,
    укрепват твойте рамене.
    И някак мъдро и учтиво
    по-трудно казваш Да и Не.

    Но случва се и ненадейно,
    да срещнеш хубава жена,
    очите да се изпиват жадно
    и да докосваш крехки рамена.

    В такива мигове кръвта бушува,
    сърцето трепка и разума е заглушен.
    Телата тръпнат и танцуват,
    душите се докосват в полет споделен.
    ***
    Хубав, мъдър и докосващ стих!
    Като песен, с хубави ритъм и рими!
    Не слуша разума сърцето,
    щом с нежен зов трепти!
    Поздрави, Ели!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...