15.10.2013 г., 2:01

Случва се...

1.5K 0 18

"На средна възраст е нелепост

да искаш друго битие", Ивайло Балабанов

 

Когато си на средна възраст,

укрепват твойте рамене

и с някаква незряла мъдрост

по-трудно казваш ДА и НЕ.

 

И твоят дом ти става крепост,

семейното огнище - храм.

Редят се дните, пишат епос  -

с начало Ева и Адам...

 

Но може да се случи, може -

да стигнеш труден кръстопът

и там, пред избор невъзможен,

да се обърне в теб светът.

 

И, както казал е Поетът,

"в мъглата - хубава жена".

И хвърля се на щурм сърцето

към тази крепостна стена.

 

А разумът отстъпва крачка

назад. И гледа с ням възторг -

как ти ще станеш на палячо

или пък -

на разпънат бог.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави за Странница и Виктор!
  • И, както казал е Поетът,
    "в мъглата - хубава жена".
    И хвърля се на щурм сърцето
    към тази крепостна стена.

    страхотно е Водице!!!
  • Тая средна възраст! Май много неща й се случват!
  • Как ме затрупахте със стихчета (Сашо и Краси, благодаря ви),
    размисли и въпроси!
    Възрастта ми е написана в профила, Кети.

    Трогнахте ме, Приятели!
    Благодаря и лека нощ!
  • Отминала е младостта красива,
    укрепват твойте рамене.
    И някак мъдро и учтиво
    по-трудно казваш Да и Не.

    Но случва се и ненадейно,
    да срещнеш хубава жена,
    очите да се изпиват жадно
    и да докосваш крехки рамена.

    В такива мигове кръвта бушува,
    сърцето трепка и разума е заглушен.
    Телата тръпнат и танцуват,
    душите се докосват в полет споделен.
    ***
    Хубав, мъдър и докосващ стих!
    Като песен, с хубави ритъм и рими!
    Не слуша разума сърцето,
    щом с нежен зов трепти!
    Поздрави, Ели!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...