15 oct 2013, 2:01

Случва се...

1.5K 0 18

"На средна възраст е нелепост

да искаш друго битие", Ивайло Балабанов

 

Когато си на средна възраст,

укрепват твойте рамене

и с някаква незряла мъдрост

по-трудно казваш ДА и НЕ.

 

И твоят дом ти става крепост,

семейното огнище - храм.

Редят се дните, пишат епос  -

с начало Ева и Адам...

 

Но може да се случи, може -

да стигнеш труден кръстопът

и там, пред избор невъзможен,

да се обърне в теб светът.

 

И, както казал е Поетът,

"в мъглата - хубава жена".

И хвърля се на щурм сърцето

към тази крепостна стена.

 

А разумът отстъпва крачка

назад. И гледа с ням възторг -

как ти ще станеш на палячо

или пък -

на разпънат бог.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за Странница и Виктор!
  • И, както казал е Поетът,
    "в мъглата - хубава жена".
    И хвърля се на щурм сърцето
    към тази крепостна стена.

    страхотно е Водице!!!
  • Тая средна възраст! Май много неща й се случват!
  • Как ме затрупахте със стихчета (Сашо и Краси, благодаря ви),
    размисли и въпроси!
    Възрастта ми е написана в профила, Кети.

    Трогнахте ме, Приятели!
    Благодаря и лека нощ!
  • Отминала е младостта красива,
    укрепват твойте рамене.
    И някак мъдро и учтиво
    по-трудно казваш Да и Не.

    Но случва се и ненадейно,
    да срещнеш хубава жена,
    очите да се изпиват жадно
    и да докосваш крехки рамена.

    В такива мигове кръвта бушува,
    сърцето трепка и разума е заглушен.
    Телата тръпнат и танцуват,
    душите се докосват в полет споделен.
    ***
    Хубав, мъдър и докосващ стих!
    Като песен, с хубави ритъм и рими!
    Не слуша разума сърцето,
    щом с нежен зов трепти!
    Поздрави, Ели!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...