3 апр. 2019 г., 14:37

Случва се понякога така

706 1 7

Протегнах към тебе ръка

С пръстите си исках твоите да уловя

Две длани преплетени са като крила

Докоснах те плахо: едва-едва

Повярвах...

Но после почувствах лъжа

Усещах студ

И ледeн дъх смразяващ всичко в мен

Тъжих

И мъртва бях...

Накрая си простих   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Blue Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аха... Била си на 12.
  • Само на свободни стихове, Сенд. Споко - стихчетата са от преди доста време
  • Съживявай се. Разбитите сърца пишат свободни стихове или ги избива на колажи.
  • Благодаря, Mitivan! Да, лъжата и неискреността винаги се усещат. Но дълго време игнорираме тези усещания, защото не ни се иска да е така.
  • Кратко, ясно и точно! Думите понякога ни карат да вярваме, но лъжата в края се разкрива. Поздравления!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...