Случва се понякога така

Поэзия » Свободный стих

711 1 7

Протегнах към тебе ръка

С пръстите си исках твоите да уловя

Две длани преплетени са като крила

Докоснах те плахо: едва-едва

Повярвах...

Но после почувствах лъжа

Усещах студ

И ледeн дъх смразяващ всичко в мен

Тъжих

И мъртва бях...

Накрая си простих

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Сенд (Георги Стоянов)

Аха... Била си на 12.

2019-04-04T08:44:34+03:00
Блу (Blue)

Само на свободни стихове, Сенд. Споко - стихчетата са от преди доста време

2019-04-04T08:37:09+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Съживявай се. Разбитите сърца пишат свободни стихове или ги избива на колажи.

2019-04-04T08:30:01+03:00
Блу (Blue)

Благодаря, Mitivan! Да, лъжата и неискреността винаги се усещат. Но дълго време игнорираме тези усещания, защото не ни се иска да е така.

2019-04-04T08:15:46+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Кратко, ясно и точно! Думите понякога ни карат да вярваме, но лъжата в края се разкрива. Поздравления!

2019-04-04T08:06:31+03:00