Случва се понякога така

Poesía » Verso libre

705 1 7

Протегнах към тебе ръка

С пръстите си исках твоите да уловя

Две длани преплетени са като крила

Докоснах те плахо: едва-едва

Повярвах...

Но после почувствах лъжа

Усещах студ

И ледeн дъх смразяващ всичко в мен

Тъжих

И мъртва бях...

Накрая си простих

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Сенд (Георги Стоянов)

Аха... Била си на 12.

2019-04-04T08:44:34+03:00
Блу (Blue)

Само на свободни стихове, Сенд. Споко - стихчетата са от преди доста време

2019-04-04T08:37:09+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Съживявай се. Разбитите сърца пишат свободни стихове или ги избива на колажи.

2019-04-04T08:30:01+03:00
Блу (Blue)

Благодаря, Mitivan! Да, лъжата и неискреността винаги се усещат. Но дълго време игнорираме тези усещания, защото не ни се иска да е така.

2019-04-04T08:15:46+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Кратко, ясно и точно! Думите понякога ни карат да вярваме, но лъжата в края се разкрива. Поздравления!

2019-04-04T08:06:31+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0