3 abr 2019, 14:37

Случва се понякога така 

  Poesía » Verso libre
506 1 7

Протегнах към тебе ръка

С пръстите си исках твоите да уловя

Две длани преплетени са като крила

Докоснах те плахо: едва-едва

Повярвах...

Но после почувствах лъжа

Усещах студ

И ледeн дъх смразяващ всичко в мен

Тъжих

И мъртва бях...

Накрая си простих   

© Blue Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аха... Била си на 12.
  • Само на свободни стихове, Сенд. Споко - стихчетата са от преди доста време
  • Съживявай се. Разбитите сърца пишат свободни стихове или ги избива на колажи.
  • Благодаря, Mitivan! Да, лъжата и неискреността винаги се усещат. Но дълго време игнорираме тези усещания, защото не ни се иска да е така.
  • Кратко, ясно и точно! Думите понякога ни карат да вярваме, но лъжата в края се разкрива. Поздравления!
  • Благодаря ви, Розали и Веси!
  • Силно! Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??