Случва се понякога така

Poesía » Verso libre

712 1 7

Протегнах към тебе ръка

С пръстите си исках твоите да уловя

Две длани преплетени са като крила

Докоснах те плахо: едва-едва

Повярвах...

Но после почувствах лъжа

Усещах студ

И ледeн дъх смразяващ всичко в мен

Тъжих

И мъртва бях...

Накрая си простих

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Сенд (Георги Стоянов)

Аха... Била си на 12.

2019-04-04T08:44:34+03:00
Блу (Blue)

Само на свободни стихове, Сенд. Споко - стихчетата са от преди доста време

2019-04-04T08:37:09+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Съживявай се. Разбитите сърца пишат свободни стихове или ги избива на колажи.

2019-04-04T08:30:01+03:00
Блу (Blue)

Благодаря, Mitivan! Да, лъжата и неискреността винаги се усещат. Но дълго време игнорираме тези усещания, защото не ни се иска да е така.

2019-04-04T08:15:46+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Кратко, ясно и точно! Думите понякога ни карат да вярваме, но лъжата в края се разкрива. Поздравления!

2019-04-04T08:06:31+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0