13 апр. 2007 г., 08:55

СЛУЧВАНЕ

738 0 8
Оглеждам се в очите ти. Ще ослепея.
Стърнищата разпалваш във полето.
Със разума ми сливаш се. Ще полудея.
Побягвам ала спъвам се в сърцето.

С ръка да те докосна. Ще изсъхне.
Смеха ти по нозете ми изгаря.
Страха ти смелост няма да ми вдъхне.
Обичането никога не се повтаря.

Обичането случва се. Така бездумно.
Отричащо, нелепо ни предава.
Разтваря ни един във друг безумно.
Убива, но не може да прощава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...