31 мая 2007 г., 10:21

СЛУЧВАНЕ 

  Поэзия
781 0 20
 

Завърна ме там... откъдето избягах.

Като кучка се ближех по раните -

кървави...

Просто свикнах със болката.

Тази - поредната.

Породена от теб

и от жалките истини...

Невъзможна съм, знам,

но съм толкова истинска.

И се случих на теб,

като дъжд, но пороен.

И валях във очите ти с капки абсурдност.

Със среднощно търпение

ставах на спомен.

Залюбих се с преходност - колко банално.

Но пълзейки, се учех по-бързо да бягам.

И се спуснах

по тънката нишка на времето -

да се случа... на друг.

Този път без да страдам.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??