СЛУЧВАНЕ
972
0
20
Завърна ме там... откъдето избягах.
Като кучка се ближех по раните -
кървави...
Просто свикнах със болката.
Тази - поредната.
Породена от теб
и от жалките истини...
Невъзможна съм, знам,
но съм толкова истинска.
И се случих на теб,
като дъжд, но пороен.
И валях във очите ти с капки абсурдност.
Със среднощно търпение
ставах на спомен.
Залюбих се с преходност - колко банално.
Но пълзейки, се учех по-бързо да бягам.
И се спуснах
по тънката нишка на времето -
да се случа... на друг.
Този път без да страдам.
© Кремена Стоева All rights reserved.
