Слушам, но не вярвам...

Слушам, но не искам да повярвам...

Слушам, но ми се иска да си по - искрен...

Слушам, но за пореден път не вярвам...

Слушам, но за мен няма истина такава...

Слушам, но за миг не успях да разбера, защо така...

Слушам,но за мен те няма...

Слушам, макар и да не чувам нито дума от това...

Слушам и ми се иска да си реално, но за мен си вече една бледа следа...

Слушам и не ти вярвам...

Може би, вече те познавам...

Не искам пак да се лъжа...

За пореден път те гледам в очите и не вярвам, че си ти...

Гледам, но не вярвам...

Гледам, но вече сякаш те няма...

Гледам, но те търся там, но теб те няма...

Гледам, но вече не ме лъжи...

Гледам, но не вярвам на очите си, че това си ти...

Или може би това е твоят образ?...
Гледам, но ми се искаше, да не е толкова празно....

Гледам един празен спомен,

но никога не е бил толкова реален...

Гледам и не ти вярвам...

Слушам те и не ти вярвам...

Знам какво ще кажеш -вече те познавам...

Защо те опознах?!

Знаеш ли как боли?!

Никога няма да го разбереш,

защото никога не си имал чувства,

защото никога няма да разбереш,

какво си бил за мен...

Слушай, гледай и се лъжи...

Не ме лъжи...вече! Знам лъжите ти...

Искаше ми се да не те бях слушала ...

Искаше ми се да не те бях гледала,

но те гледах и слушах -

ти беше всичко за мен!

Сега си една реалност, но за

жалост една лъжа!

Лъжа - това си ти!