Сляпа бях!
Заслепена и наивна,
непослушна, горделива и пасивна.
Непокорството ме облада.
Захвърлих всичко с лека, аз, ръка.
Къде си мислех, че отивам?
С кого живота си да продължа?
Не си помислих изобщо,
не исках да мисля за това.
Обгърна ме лицемерие и суета.
Живеех в срам и лъжа.
Не помислих за себе си дори!
Заспала бях и нищо в мен не гори!
Събудих се!
А две очи никога не са заспивали!
Отправяли молитва, благослов
и виждали живота ми нов!
А аз ги съдих,
упреквах...
Не разбрах
как в сърцето си толкова злоба побрах?!
Сега обвзема ме самота.
Искам да избягам от тази тъмнина.
Решена съм, но ме е страх!
Питам се защо преди не посмях?
А с лека ръка всичко пропилях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дафи Сидова Все права защищены
