miriam777 (Дафи Сидова) miriam777 (Дафи Сидова)
12
Oct 31, 2008, 11:36 AM

Сляпа бях!

  Poetry » Other
1.3K 0 4

Заслепена и наивна,

непослушна, горделива и пасивна.

 

Непокорството ме облада.

Захвърлих всичко с лека, аз, ръка.

 

Къде си мислех, че отивам?

С кого живота си да продължа?

Не си помислих изобщо,

не исках да мисля за това.

 

Обгърна ме лицемерие и суета.

Живеех в срам и лъжа.

Не помислих за себе си дори!

Заспала бях и нищо в мен не гори!

 

Събудих се!

А две очи никога не са заспивали!

Отправяли молитва, благослов

и виждали живота ми нов!

 

А аз ги съдих,

упреквах...

Не разбрах

как в сърцето си толкова злоба побрах?!

 

Сега обвзема ме самота.

Искам да избягам от тази тъмнина.

Решена съм, но ме е страх!

 

Питам се защо преди не посмях?

А с лека ръка всичко пропилях! 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дафи Сидова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • shkaf4eto (Валентин Добрев)
    shkaf4eto (Валентин Добрев)
    Дано си се усетила навреме.
    Поздрав за чудесното стихотворение!
  • marivladi (Мариан Горанов)
    marivladi (Мариан Горанов)
    И Темида е сляпа, но винаги избира правдата, така че не мисли, че си загубила правилната посока! Много е хубаво-БРАВО!
    Давам 6!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Най-трудно е да усвоиш уроците и да направиш изводите, а ти си го направила.
    Оттук, нататък е по- лесно!
    Следвай сърцето!
    Поздрав за чудесния стих-изповед!
  • rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    Нищо не си пропиляла!!!Взела си поука и продължаваш напред!!!Поздрави

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0