Безмерната ти хубост озарява
скептичното лице на полумрака.
Обичам те, макар и да повява
нестоплен от дъха ти северняка.
Красиви са очите ти на хъски,
а къдрите ти – слънчева къделя -
по облите ти рамене се спускат...
Проглежда вече сляпата неделя.
© Владимир Виденов Все права защищены