О, нека днеска всичките слънца
в прозореца ти тъжен да открия!
Да видя пак запалени искрите
на щастието в нашите лица.
До теб да седна пак и засияла
да гледам нежно твоите очи
и в тях да търся нашите мечти
отдавна във едно единство сляла!
Напразно разстояния делят,
когато две души са неразделни,
когато обичта е безпределна
и две сърца задъхани туптят!
Във този свят изменчив и фалшив
ний трябва ли да крием любовта си
и можем ли кипежа на кръвта си
да спреме в затвор мълчалив?!
© Сафия Сандерс Все права защищены