May 29, 2012, 9:31 PM

Слънца в прозореца

  Poetry » Love
600 0 0

 

О, нека днеска всичките слънца

в прозореца ти тъжен да открия!

Да видя пак запалени искрите

на щастието в нашите лица.

 

 

До теб да седна пак и засияла

да гледам нежно твоите очи

и в тях да търся нашите мечти

отдавна във едно единство сляла!


 

 

Напразно разстояния делят,

когато две души са неразделни,

когато обичта е безпределна

и две сърца задъхани туптят!

 

 

Във този свят изменчив и фалшив

ний трябва ли да крием любовта си

и можем ли кипежа на кръвта си

да спреме в затвор мълчалив?!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сафия Сандерс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...