О, нека днеска всичките слънца

в прозореца ти тъжен да открия!

Да видя пак запалени искрите

на щастието в нашите лица.

До теб да седна пак и засияла

да гледам нежно твоите очи

и в тях да търся нашите мечти

отдавна във едно единство сляла!

Напразно разстояния делят,

когато две души са неразделни,

когато обичта е безпределна

и две сърца задъхани туптят!

Във този свят изменчив и фалшив

ний трябва ли да крием любовта си

и можем ли кипежа на кръвта си

да спреме в затвор мълчалив?!