Толкова много слънца нося в себе си:
едно за децата ми, едно за роднините,
едно за онази любов – неродената,
едно за онази, която отмина.
Едно за дома ми – да бъде на сигурно,
едно за врага ми – добро да провиди,
едно за онези, които загубих,
едно и за тези, които ми стигат.
Толкова много слънца нося в себе си,
едно да угасне, други ще има,
за да превърнат в чудна позлата
тайната, Боже, в очите ми – синята.
© Даниела Атанасова Все права защищены