Толкова много слънца нося в себе си:
едно за децата ми, едно за роднините,
едно за онази любов – неродената,
едно за онази, която отмина.
Едно за дома ми – да бъде на сигурно,
едно за врага ми – добро да провиди,
едно за онези, които загубих,
едно и за тези, които ми стигат.
Толкова много слънца нося в себе си,
едно да угасне, други ще има,
за да превърнат в чудна позлата
тайната, Боже, в очите ми – синята.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
