Толкова много слънца нося в себе си:
едно за децата ми, едно за роднините,
едно за онази любов – неродената,
едно за онази, която отмина.
Едно за дома ми – да бъде на сигурно,
едно за врага ми – добро да провиди,
едно за онези, които загубих,
едно и за тези, които ми стигат.
Толкова много слънца нося в себе си,
едно да угасне, други ще има,
за да превърнат в чудна позлата
тайната, Боже, в очите ми – синята.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
