Слънцето ме заслепява,
гали ме със нежните лъчи
и спомени по мен оставя -
разказва ми за миналите дни.
Слънцето е толкова далече
и към него се стремя все аз.
Слънцето от много време вече
свети в мен, във теб, във нас.
Не е нужно и нагоре да поглеждам.
Няма нужда аз да нося очила.
Слънцето е вътре в мене,
в мене то гори, дори когато съм сама. ...