Слънцето ме заслепява,
гали ме със нежните лъчи
и спомени по мен оставя -
разказва ми за миналите дни.

Слънцето е толкова далече
и към него се стремя все аз.
Слънцето от много време вече
свети в мен, във теб, във нас.

Не е нужно и нагоре да поглеждам.
Няма нужда аз да нося очила.
Слънцето е вътре в мене,
в мене то гори, дори когато съм сама.

Слънце, обичам те, не ще те пусна.
Обичаш ме, глава до мене ще отпуснеш.
Прегърни ме, усмихни се.
Прегърни ме, усети...

С прегръдките си те обичам.
Бих останала с тебе завинаги.
Бих те обичала... обичала винаги.
А аз просто момиче съм.

Слънце, някак празни са римите ми
и думите - празни са ми.
Но ти, ти знаеш -
не са празни, нали?