29 июн. 2018 г., 16:31

Слънце мое

514 1 4

Слънце мое

 

Огрей ме слънце!
За радост и топлина съм готова.
Сърце мое! Поспри! Не играй...
аз вярвам в съдбата, че той ще дойде.
И утрото ще разцъфти и ще ухае,
на летен дъжд ще замирише.
прегръдката на дъждовни капки ще усети.
Порой от чувство нежно ще настане
и мъжките ръце ще ме съхранят.
Тъй пожелал е Бог, мъжът да бъде силен,
да бъде чувствен, нежен и обичлив.
Любов моя, раздавай нежност, радост.
За това живота те е наградил,
да се влюбваш и обичаш, да галиш
и в звездна тиха нощ да се съхраниш.
Обичай! Радвай се! Живей...
Живота дарил е прегръдка топла,
ръце силни, но нежни и горещи.
Обичай...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...